181
" First of all, the National Health Service, the Welfare State. What pride in it, what elation – and what confidence! The best thing was still the young doctors setting up group practices. Most but not all were socialists of various kinds. Memories of the thirties were close, documented by The Stars Look Down, Love on the Dole, The Citadel, novels which everyone had read. Whole families could be brought low because of the illness of one member. That terrible poverty in the 1930s, that cruel indifference to suffering on the part of Britain’s rulers – but now there was the welfare state. Pensions meant old age was no longer a threat. (Forty years later a government can say blandly, But we can’t afford it – and cut benefits that the citizens imagined they had been paying for. Has anyone ever thought of suing a government that reneges on its promises? "
― Doris Lessing , Walking in the Shade: Volume Two of My Autobiography--1949-1962
182
" una generazione di giovani, magari con quindici o vent'anni di studio alle spalle, coperti di premi e di lodi, che però non hanno letto niente, non vanno oltre i loro curriculum scolastici o universitari, che sono ignoranti e per giunta privi di curiosità. Un'ora in loro compagnia mette in crisi qualunque vostro concetto di istruzione... Con loro è impossibile avere una vera conversazione, perché parlano solo di se stessi, dei loro amici, dei personaggi famosi, di shopping, di ricette. Vivono in piccoli mondi ristretti e impenetrabili. "
― Doris Lessing , Il senso della memoria: Saggi e racconto
183
" Кейт броди цяла сутрин нагоре-надолу по дългата многолюдна улица и с всяка стъпка се убеждаваше все по-силно, че лицата и движенията на повечето жени на средна възраст са лица на затворнички и робини. [...] и стигна до заключението, че е психопат. Защото с маниакално постоянство от сутрин до вечер мислеше само за едно - за домакинството, за подреждането на това или онова в дома, за поддъжането на къщата, за последиците, ако постъпи така или ако не постъпи така. Подир това от себе си и собственото си поведение и думи наблюденията й се пренесоха въху жените на нейната възраст от приятелски семейства. Установи, че всички бяха получили солидна закалка в едно-едничко нещо, суетенето. [...] Ето докъде бе довело дългогодишното отглеждане на добродетелите: тя и нейните съвременнички се бяха превърнали в автомати, настроени да изпълняват една-единствена функция, а чистят, подреждат, оправят, предвиждат и поръчват, да се безпокоят, тревожат и организират. Да се суетят. "
― Doris Lessing , The Summer Before the Dark
185
" Here tail moved, in another dimension, as if its tip was catching messages her other organs could not. She sat poised, air-light, looking, hearing, feeling, smelling, breathing, with all of her, fur, whiskers, ears---everything, in delicate vibration. "
― Doris Lessing , On Cats
186
" Tietyn iän jälkeen – joillekin meistä se saattaa sattua hyvinkin nuorella iällä – ei tule enää uusia ihmisiä, eläimiä, unia, kasvoja, tapahtumia: kaikki on tapahtunut ennenkin, kaikki on nähty ennenkin, erilailla ehostettuina, erilaisissa vaatteissa, erimaalaisina, erivärisinä ja silti samoina, samoina, ja kaikki on vain kaikua ja vanhan toistoa; edes suru ei ole ainutkertaista vaan jonkin kauan sitten unohtuneen toistoa, joka ilmenee uskomattomana hätänä, päiväkausien kyynelöintinä, yksinäisyytenä, petoksen tunteena ja kaikki vain yhden, pienen, laihan, kuolevan kissan takia. "
― Doris Lessing , On Cats
