Home > Author > Рангел Игнатов
1 " Някога жените се изчервявали като се засрамвали, а сега се засрамвали ако се изчервят. "
― Рангел Игнатов , Сбогом любов
2 " Ние живеем в една самоизмама, че сме нужни. Но ако аз умра, животът ще продължи. Животът е милиарди смърти. Аз съм само име, което идва и си отива.(...)Ние живеем в тоя мрак на еднодневки. От пукването на утрото до вечерта. Светът е пълен с имена. И с ужас пред тая краткотрайност. "
3 " Всички носим следи от някакво крушение. Ние сме слепци, които опипват пътя. Аз живеех в пълен мрак и нямах никакъв път. "
4 " Но силни или слаби, умни или глупави - нали всички си отиваме? "
5 " Tи мислил ли си за смъртта? (...) Трябва да се помириш и да я приемеш (...) Кълновете на това смирение зреят в нас от оня миг, в който приемаме, че смъртта съществува. Тя е състояние подобно на живеенето. Цял живот се подготвяме за нея, както бременната жена се подготвя за раждане. Нали жените се боят само от преждевременно раждане? "
6 " Аз обичам хората, които нямат мира. В тях нещо винаги гори, тлее или пламва, но не угасва. Може би без такива хора ще е сиво и тъжно. "
7 " Един бог знае защо сме създадени такива: вечно недоволни. Постигаш една мечта и в теб вече се поражда неудовлетвореност. Неудовлетвореността подхранва нова мечта. Може би човекът върви напред, защото винаги е недоволен от себе си. Не се плашете да бъдете неудовлетворени. Страшно е, когато сте сити. Няма по-щастливо същество от вола, когато лежи на хълбок и преживя. "
8 " Като семена, мислеше си тя. Вятърът ни носи и никой не пада там, където иска. "
9 " Единственото нещо, което не може да ни се отнеме, е свободата да имаме пороци. "
10 " Каква радост може да има, когато се разделящ с онова, което създаваш? "
