Home > Author > Octave Mirbeau

Octave Mirbeau QUOTES

52 " И аз заминах! Благодарение на насмешката на съдбата, която наистина ме преследваше, аз се възползувах, за да избягам от Клара, като премина през Кантон с английската мисия — мен решително ми вървеше на мисии, — която отиваше да изучи малко познатите местности на Аннам… То беше забрава може би… и може би смърт. В продължение на две години, две дълги и ужасни години аз вървях, вървях… И това не бе нито забрава, нито смърт. Въпреки умората, опасностите и проклетата треска нито за един ден, ни една минута не можах да се изцеря от страшната отрова, която бе вляла в кръвта ми тая жена, за която чувствувах, че това, което ме привързваше към нея, което ме приковаваше, бе ужасяващото разлагане на нейната душа и нейните любовни престъпления; тя бе едно чудовище и аз я обичах именно защото бе чудовище! Аз мислех — дали наистина мислех? — да се издигна чрез нейната любов, но паднах по-ниско, на дъното на отровната бездна, от която, веднъж вдъхнал изпаренията й, никога няма измъкване. "

Octave Mirbeau , The Torture Garden