QUOTE : Двамата с Пийта се сближаваме. Все още има моменти, когато той стиска здраво облегалката на някой стол и не я пуска, докато бързо мяркащите се спомени приключат. Аз се будя с писъци от кошмари за мутове и загинали деца. Но ръцете му са там, за да ме утешат. А накрая — и устните му. В нощта, когато изпитвам отново онова усещане — гладът, който ме завладя на брега, — разбирам, че това така или иначе щеше да се случи. Че за да оцелея, ми е нужен не огънят на Гейл, разпален с ярост и омраза. Самата аз имам огън в изобилие. Нужно ми е глухарчето през пролетта. Яркожълтият цвят, който означава възраждане, а не унищожение. Обещанието, че животът може да продължи, независимо колко тежки са нашите загуби. Че може отново да бъде хубаво. И само Пийта може да ми даде това.