Home > Author > Stefan Zweig >

" Дори условността тихомълком признаваше, че един мъж изпитва и има право да изпитва нагон. Но да се признае честно, че и жената може да бъде подвластна на подобно влечение и че за осъществяване на своите вечни цели природата се нуждае и от противоположния женски пол- това би накърнило понятието за „Светостта на жената“. Така във времената преди Фройд се приемаше по всеобщо споразумение аксиомата, че едно женско същество няма никакви чувствени желания, докато те не бъдат събудени от мъжа, което, естествено бе официално позволено само в брака. Но тъй като въздухът, особено във Виена, беше и в онези морални времена заразен с опасни еротични зловредни изпарения, всяка девойка от добро семейство трябваше да живее от раждането си до деня, в който щеше да напусне със съпруга си брачния олтар, в напълно стерилизирана атмосфера. За да бъдат младите момичета пазени, не ги оставяха нито за миг сами. Те имаха гувернантка, която трябваше да се грижи да не би, не дай боже, да престъпят неопазени прага на къщата, водеха ги и ги прибираха от училище, от урока по танци, по музика. Всяка книга, която четяха, се контролираше и най-вече постоянно им намираха занимания, за да ги отклоняват от възможните опасни мисли. Те трябваше да се упражняват на пиано, да учат пеене и рисуване, чужди езици, история на изкуството или литературна история, образоваха ги и ги „свръхобразоваха“. Но докато се опитваха да ги направят колкото е възможно по-образовани и добре възпитани за обществото, същевременно с боязън се грижеха те да останат в едно непонятно за нас днес невежество по всички естествени въпроси. Една девойка от добро семейство не биваше да има никаква представа как е устроено мъжкото тяло, как се раждат децата, тъй като ангелите трябваше да встъпят в брак не само девствени телом, но и с пълна душевна „чистота“. "

Stefan Zweig , The World of Yesterday


Image for Quotes

Stefan Zweig quote : Дори условността тихомълком признаваше, че един мъж изпитва и има право да изпитва нагон. Но да се признае честно, че и жената може да бъде подвластна на подобно влечение и че за осъществяване на своите вечни цели природата се нуждае и от противоположния женски пол- това би накърнило понятието за „Светостта на жената“. Така във времената преди Фройд се приемаше по всеобщо споразумение аксиомата, че едно женско същество няма никакви чувствени желания, докато те не бъдат събудени от мъжа, което, естествено бе официално позволено само в брака. Но тъй като въздухът, особено във Виена, беше и в онези морални времена заразен с опасни еротични зловредни изпарения, всяка девойка от добро семейство трябваше да живее от раждането си до деня, в който щеше да напусне със съпруга си брачния олтар, в напълно стерилизирана атмосфера. За да бъдат младите момичета пазени, не ги оставяха нито за миг сами. Те имаха гувернантка, която трябваше да се грижи да не би, не дай боже, да престъпят неопазени прага на къщата, водеха ги и ги прибираха от училище, от урока по танци, по музика. Всяка книга, която четяха, се контролираше и най-вече постоянно им намираха занимания, за да ги отклоняват от възможните опасни мисли. Те трябваше да се упражняват на пиано, да учат пеене и рисуване, чужди езици, история на изкуството или литературна история, образоваха ги и ги „свръхобразоваха“. Но докато се опитваха да ги направят колкото е възможно по-образовани и добре възпитани за обществото, същевременно с боязън се грижеха те да останат в едно непонятно за нас днес невежество по всички естествени въпроси. Една девойка от добро семейство не биваше да има никаква представа как е устроено мъжкото тяло, как се раждат децата, тъй като ангелите трябваше да встъпят в брак не само девствени телом, но и с пълна душевна „чистота“.