QUOTE : Подобен външен успех крие всъщност опасността да обърка човек, който преди това е вярвал повече с доброто си намерение, отколкото в своя талант и във въздействието на своите творби. Всъщност всяка форма на публичност поражда известно нарушение в естественото равновесие на личността. Нормално, името, което носи човек, не е нещо повече от хартия за свиване на пура: знак за самоличност, външен атрибут, почти незадължителен, който съвсем условно е свързан с истинския субект, с действителното Аз. Но в случай на успех това име постепенно сякаш се раздува. То се откъсва от човека, който го носи, и става самовластно, сила, вещ за себе си, търговски артикул, капитал и най-сетне, сила, която чрез силен обратен тласък започва да влияе, да доминира и да преобразява човека, който го носи. Щастливи, самоуверени натури обикновено несъзнателно се отъждествяват с въздействието, което упражняват. Званието, положението, орденът и в резултат – известността на името им са способни да всеят в тях по-голяма увереност, да задълбочат чувството за собствено достойнство и да ги изкушат да повярват, че са постигнали особена значимост в обществото, в държавата и във времето, и те неволно започват да важничат, за да достигнат със своята личност обема на външното впечатление. Но който по природа е устроен недоверчиво към самия себе си, приема всякакъв външен успех като задължение да се запази – по възможност – непроменим именно в това толкова трудно положение.