" Строгата дисциплина, безмилостният контрол и презрението на обществото се отнасяха само за армията от хиляди и хиляди жени, които трябваше да защитават с тялото и унижената си душа свободните и естествени форми на любовта срещу старото и отдавна подкопано морално схващане. Тази огромна армия на проституцията – така както истинската армия има части: кавалерия, артилерия, пехота, крепостна артилерия – беше подразделена на свои собствени категории… […] И това беше същият град, същото общество, същият морал, който се възмущаваше, когато младите момичета караха велосипед, и обявяваше, че се осквернява достойнството на науката, когато Фройд със своя спокоен, ясен и проницателен маниер изказваше истини, които те не желаеха да признаят. Същият свят, който така патетично защитаваше чистотата на жената, търпеше това жестоко самопродаване, организираше го и дори печелеше от него. […] това беше тъжно време за тогавашната младеж – девойките херметически изолирани от живота и под контрола на семейството, възпирани във физическото, така и в духовното си развитие; младите мъже тласкани към потайности и сдържаност от един морал, в който всъщност никой не вярваше и на който никой не се подчиняваше. […] Щастлива, днешната младеж се наслаждава на младостта си с устрем, със свежест, лекота и безгрижие, присъщи на нейната възраст. Но най-голямото щастие в това щастие се крие според мене в обстоятелството, че тя не е принудена да лъже другите и може да бъде честна както към себе си, така и към естествените си чувства и желания. "