" Направих кафе - каза той. - В джезве. Джезвето бе важно, инак не би го споменал. Дънкан смяташе, че приготвянето на истинско кафе изисква твърде много шетня с всичкото там дозиране и чакане, и повтаряше, че нескафето си му харесва. Жестът му очевидно беше знак на разкаяние за изневярата му. - Брей, много съм ти задължена. - Не бъди такава. - Защо да ме интересува какво кафе пиеш? - Ако не бях преспал с друга, щеше да се зарадваш. - Ако не беше преспал с друга, щеше да пиеш нескафе. "