" Една лавина ме причаква, отдето и да мина - една лавина е в засада.
Това е моята лавина.
Със собствените свои стъпки ще я подсека.
Отдето и да я заобикалям, и все да се озъртам, знам, всички пътища ме водят към моята лавина. Право там.
Една лавина се натрупва снежинка по снежинка, усмивка по усмивка, обида по обида, жест по жест.
Тя думата ми ще погълне, преди да я довърша - единствената моя дума, заради която съм дошел в света.
Ще я прошепна на ухото й, затъпкано с памук.
И тайната ми ще затрупа една лавина с бяла тишина. "

― Блага Димитрова , Лавина