" Не преувеличавам, но докато го гледах, коленете ми се разтрепераха, а челото ми се покри с ледени капки пот. Някога, преди години, след първата ни среща отделните му детайли, а и цялостният му облик, се свързваха в душата ми в своеобразна музикална хармония. Но сега чувах дълбока тишина, пълновластно безмълвие. Тук нищо не течеше, нищо не се променяше. Златният храм стоеше, извисяваше се над мен като ужасяваща пауза след пленителна хармония от мощни звуци. "

― Yukio Mishima , The Temple of the Golden Pavilion