" И така Стефан Марков, който преди 45 години започнал своята кариера с висок старт като най-младия управител на най-големия хотел в Златни пясъци, приключил живота си в недоскалъпена постройка, сам, овъглен и разбира се, пиян. Но за да се стигне дотук, той бе минал през всички възможни фази – от попийването на работно място през кварталната кръчма с колеги след работа, после среднощните запои, отрупаните маси, разточителните банкети, патетичните тостове и пиянски песни и така до ранния пик на професионалната му кариера, след което започнали да зачестяват приятелските подмятания, другарските бележки, мъмренето, писмените предупреждения, после партийната самокритика, понижаването в длъжност, разжалването му от шеф на международен туристически комплекс до транжор първа смяна в закусвалня до пристанището, отлучването му от Партията, обвинението в разхищения и последвалата присъда от шест месеца затвор заради няколкостотин килограма развалено телешко месо. По-лошото идва след затвора – невъзможността да намери работа където и да е, неспособността да задържи работно място, загубата на уважение, после семейните скандали, гневът, чувството за вина, все по-честите епизоди на домашно насилие, следвани от разкаяние, после пиене, нови скандали, постепенно навеждане, привеждане, примирение, алкохолизиране, падение... Четиридесет и пет години беше отнело на Стефан Марков да изгори. "

― , Хавра