" Преобърнахме къщата да търсим листчето, дето е за татко. Мислехме си – там не пише, че татко е убит, там пише: татко е изчезнал безследно. Ще го скъсаме това листче и ще дойде известие къде е нашият татко. Но не намерихме листчето. А когато мама се върна от работа, не може да разбере защо вкъщи е такъв безпорядък. Пита ме: „Както сте правили тука?“. Вместо мен отговори по-малкият ми брат: „Търсехме татко…“. "

― Svetlana Alexievich , Войната не е с лице на жена / Последните свидетели (Гласовете на утопията, #1-2)