QUOTE : Дълго седяхме в мазето на съседите. Вече започваше пролетта.. Лежахме върху картофите, а картофите растяха… Заспиш, а нощем изскочи кълн и те гъделичка по носа. Като бръмбарче. Бръмбарчетата живееха в джобовете ми. В чорапките. Аз не се боях от тях нито денем, нито нощем.<br />Излязохме от мазето и мама роди братчето ми. То порасна, започна да говори и си спомняме татко:<br />- Тате беше висок…<br />- Силен… Като ме подхвърли на ръце!<br />Това ние със сестра ми си го говорим, а братчето пита:<br />- А аз къде бях?<br />- Тебе тогава те нямаше…<br />Той започва да плаче, защото го е нямало, когато го имаше татко…