" Отначало те е страх от смъртта… В теб си съседстват учудването и любопитството. А после ни това, ни онова вече е страшно – от умора. През цялото време си на предела на силите си. Отвъд предела. Остава до края само един страх – да бъда грозна след смъртта. Женски страх… Само да не ме разкъса снаряд… Зная как става… Сама съм ги събирала…

София Константиновна Дубянкова,
санитарна инструкторка "

― Svetlana Alexievich , Войната не е с лице на жена / Последните свидетели (Гласовете на утопията, #1-2)