" Ние ги хранехме, лекувахме. Даже ги милвахме… Аз, когато за пръв път помилвах… Изплаших се… Аз… Аз! Милвам немско дете… Устата ми пресъхна от вълнение. Но скоро свикнах. И те свикнаха…

София Адамовна Кунцевич,
санитарна инструкторка "

― Svetlana Alexievich , Войната не е с лице на жена / Последните свидетели (Гласовете на утопията, #1-2)