" Хора, прииждаха от всички страни. Перуански музиканти свиреха на хармоники и барабани на "Юниън Скуеър". Пожарникари кимаха строго на събраните край паметната плоча за 11 септември пред участъка. Две жени с кожени палта дръзко им отнеха таксито, което Кейси беше спрял пред "Блумингсдейл". Готини ученички с джинси под минижупите си седяха в метрото с широко разтворени крака. Младежи със сплетени коси вървяха заплашително нахлупили качулките на якетата си, все едно току-що изскочили от гетото; войници от националната гвардия патрулираха въоръжени пред Гранд Сентрал.
Една китайка продаваше дискове с филми, на които още не им беше минала премиерата, един танцьор на брейк скъса мускул или сухожилие и се строполи на пода на влакчето в метрото, сгърчен от болка, някакъв саксофонист настойчиво молеше за пет долара, за да стигне навреме за концерта си, и Джоуи му ги даде въпреки предупрежденията на Кейси, че онзи е измамник: всяка среща беше като стихотворение, което веднага се запечатваше в паметта му. "

― Jonathan Franzen , Freedom