QUOTE : Четирийсет и една минути по-късно, докато ровеше из джобовете си за нещо, което можеше да използва вместо кърпичка, към него се приближи възрастна жена и го докосна по рамото.<br />- Искате ли да си поговорите с някого? - каза тя внимателно.<br />- О! Благодаря. Не, не, добре съм.<br />Той докосна лицето си - беше плакал.<br />- Сигурен ли сте? Не изглеждате добре.<br />- Наистина. Просто... Просто току-що изживях нещо много силно. - Той извади една от слушалките на айпода си, сякаш това обясняваше всичко. - Тук.<br />- Нима плачете от музиката?<br />Жената го гледаше така, сякаш пред нея седеше някакъв перверзник.<br />- Е - каза Дънкан. - Не плача от музиката. Мисля, че предлогът не е правилен.<br />Тя поклати глава и отмина.