QUOTE : Ако от твоята уста знам единствено гласа<br />и от твоите гърди единствено зеленото или оранжевото на блузите,<br />как да се похваля, че от тебе имам<br />нещо повече от сянка, която по вода минава?<br />В паметта си нося твои жестове, изражението ти, <br />което тъй щастлив ме правеше, и тоя начин <br />да оставаш в себе си самата, с вития покой <br />на образ, врязан в слоновата кост.<br />Не е много всичкото това, което ми остава.<br />А също мнения и багри, теории и буйства, <br />имена на братя и сестри,<br />пощенския ти и телефонния адрес,<br />четири снимки и парфюмът за коса,<br />стискане на малки длани, гдето никой не би рекъл, <br />че за мен светът във тях се крие.<br />Нося всичко без усилие и по малко го изгубвам.<br />Няма да измислям безполезната лъжа за вечността,<br />по-добре да прекося мостове с длани, пълни с тебе,<br />и да хвърлям на парчета моя спомен,<br />да го дам на гълъбите и на верните врабчета, <br />нека те те изядат <br />сред песни, пърхания, врява.