QUOTE : ...за дванайсет-тринайсет годишния Фъргюсън, който продължаваше да си пада по обожавания от него рокендрол, тези вечери в концертните зали бяха същинско откровение за трепетите на собственото му сърце, защото разбра, че музиката е сърцето, най-пълната проява на човешкото сърце, и сега, когато беше вече слушал достатъчно, започна да чува повече, и колкото повече чуваше, толкова по-дълбоко я усещаше – понякога толкова дълбоко, че тялото му се разтреперваше.