QUOTE : Само с Райнер Мария Рилке водех понякога душевно откровени разговори. Уреди се да мобилизират и него в нашия отдалечен от фронта военен архив, защото той би бил най-невъзможният войник с прекомерната деликатност на нервите си, с неподправената физическа непоносимост към мръсотия, воня, шум. Винаги неволно се усмихвам, когато си го спомням в униформа. Един ден някой почука. На вратата стоеше войник доста стеснително. В следващия миг останах вцепенен: Рилке, Райнер Мария Рилке във военна униформа! Той изглеждаше така трогателно несръчен, притеснен от яката, объркан от мисълта, че трябва да отдава честна всеки офицер, удряйки токовете на ботушите. И тъй като със своята неутолима потребност за съвършенство искаше да изпълнява с образцова прецизност и тези дребнави формалност на устава, бе изпаднал в състояние на постоянно униние.<br /><br />- Тази военна униформа – каза ми той с тихия си глас – мразех още от кадетското училище. Мислех, че завинаги съм се отървал от нея. А сега отново, когато съм почти четиресетгодишен!