" В гонитба с часовете
години съм пропуснал.
От търсене на радост
що болки съм събрал!
Най-тихата самотност
сред хора съм почувствал.
И моят вик за близост
в самотност е узрял.

Спокоен съм оставал
сред шумовете празни.
Под облаците вечни
вървял съм променен.
От тъмен гняв съм плакал
в най-хубавия празник.
И празнично съм тръгвал
към делничния ден.

От своя връх съм слизал
в безкрайното начало.
И бързо съм превръщал
тъгата във шега...
Но няма да ви кажа,
че черното е бяло.
По черен път поемам
високо - към снега. "

― Георги Константинов