" Защото хората са податливи на по-силните физически въздействия, но са още твърде недодялани, за да обръщат внимание на неуловимите и неизразими неща, които обкръжават нашия живот; не умеят да слушат гласа на предметите и в своето невежество ги считат неми; не умеят да гледат пейзажите, които населяват простора, и в своето дълбоко равнодушие го считат празен; и с големите глави, които не разбират, и със забулените очи, които не виждат, се лутат незнаещи сред загадките.

из "Кресло на любовта "

― Alberto Savinio , Tutta la vita