Home > Author > Камелия Кондова >

" Дългокоса... Дългата коса

ще прикрие тъмните ми мисли.

Казват, че съм станала жена...

Две деца, съпруг... Какво ми липсва?!

Ах, децата... Аз ли ги родих...

Сякаш са ми братче и сестриче.

Дъщеря ми още кротко спи.

Но синът ми тича след момичета.

Този, който сяда уморен

и заспива често над вечерята,

беше принц. Ала заради мен —

стана делник. Подреден и верен.

Как завиждам! Не, не съм добра.

С черна завист гледам долу в локвите

как оная, с късата коса,

се търкаля и е светло-мокра.

И ми иде страшно да крещя

във това мълчание преситено.

Но разтърсвам рошава глава.



И викът умира под косите ми. "

Камелия Кондова ,


Image for Quotes

Камелия Кондова quote : Дългокоса... Дългата коса<br /><br />ще прикрие тъмните ми мисли.<br /><br />Казват, че съм станала жена...<br /><br />Две деца, съпруг... Какво ми липсва?!<br /><br />Ах, децата... Аз ли ги родих...<br /><br />Сякаш са ми братче и сестриче.<br /><br />Дъщеря ми още кротко спи.<br /><br />Но синът ми тича след момичета.<br /><br />Този, който сяда уморен<br /><br />и заспива често над вечерята,<br /><br />беше принц. Ала заради мен —<br /><br />стана делник. Подреден и верен.<br /><br />Как завиждам! Не, не съм добра.<br /><br />С черна завист гледам долу в локвите<br /><br />как оная, с късата коса,<br /><br />се търкаля и е светло-мокра.<br /><br />И ми иде страшно да крещя<br /><br />във това мълчание преситено.<br /><br />Но разтърсвам рошава глава.<br /><br /> <br /><br />И викът умира под косите ми.