" Сега си спомням.. късно се родих. На всичкото отгоре и валеше. Наметната с един дъждовен стих - зашляпах.. ала страшно ме болеше. Болеше ме безчувствената пръст, белязана от нелюбими стъпки. Сред локвата пред оня Божи кръст - не знаех всъщност - вино ли е - кръв ли... Светът отдавна беше оздравял от глупавата болест да обича. И за да бъде все по-малко бял - разстрелваше във тъмното кокичета. Разбрах тогава - късно се родих. След трупове на толкова надежди, сама не зная как се престраших