QUOTE : Хелън си спомняше съпруга си откъслечно, мярваше само изсъхнали люспици, които се носеха като листа, нахлули през кухненската врата. Понякога улавяше някое от тях и успяваше да го огледа добре, но най-вече се взираше в летящите около глезените ѝ листа и се чудеше как, за бога, ще намери сили да ги измете.