" Най-сетне Уве прикляка, изравя старото цвете, което бе засадил миналата седмица и внимателно го прибира в найлоново пликче. Разрохква внимателно замръзналата почва, преди да бодне новите цветя.
- Пак са надули цената на електричеството - уведомява я той, когато се изправя.
Гледа я дълго. Най-сетне отпуска ръка на огромния камък и го гали нежно от едната страна към другата, сякаш милва бузата ѝ.
- Липсваш ми - прошепва той.
Изминали са шест месеца от смъртта ѝ. Въпреки това Уве проверява къщата по два пъти на ден, да не би тя тайно да е засилила парното. "
― Fredrik Backman , A Man Called Ove