" Нещо отшумяло, остаряло, скрито в скрин с вехтории, заключен с десет катинара и прибран на тъмно в запустял килер на срутена постройка. Нещо, обитаващо миналото, което заплашваше да възкръсне сред настоящето и да разруши плановете за бъдещето. Нещо, което се луташе години, години, години наред.

Молещо се да бъде забравено. "

― Симона Стоева