" Такава беше песента - тревожеше сърцето и разливаше по кръвта горчива сладост, будеше смели и неутолими копнежи, безмерна, дълбока и невинаги ясна скръб. Караше човека и да размисля за нещо, което е било или което трябва да бъде, нещо голямо и важно за човека, което унася, увлича душата и мисълта и далеко от думите на песента. "

― Димитър Талев , Преспанските камбани