QUOTE : Докато крачеше напред, повиши глас: знаеше, че ще го чуват, знаеше, че Майката Тъма му е дала това. „За своя народ. За този ден, за този най-отчаян ден.“<br />— Лорд Нимандър е отишъл в двореца. Опитва се да отклони Силана от пътя й. Каква полза да спечелим битката, ако губим войната? Ако не бе това, щеше да е тук. Щеше той да ви говори. Но не е. И… този път, този единствен път, това е добре — защото като мнозина от вас, аз бях роден в този свят.<br />Айринд бе до него, готов за удара. Мечът изтрещя в щита и звукът отекна като железен вик.<br />— Лорд Аномандър Рейк ви отведе на друг свят. Бори се да ви даде цел — основание да живеете. И за мнозина в това той се провали. Но за тези, които сте тук — за вас, — той не се провали!<br />Замахна отново с меча и сблъсъкът разтърси ръката му.<br />— Поиска от вас да се сражавате във войни, които не бяха ваши. Поиска от вас да се преклоните на каузи, които не бяха ваши. Сто знамена, сто града — съюзници, които ви приемаха радушно, и съюзници, настръхнали враждебно. Съюзници, които ви благославяха, и съюзници, които се бояха от вас. И вашите събратя умираха, ох, как умираха — отдаваха живота си за каузи, които не бяха техни.<br />Мечът изтрещя отново и този път Айринд едва не се огъна под удара. Спинок чу накъсания му дъх.<br />— Всички бяха различни и всички бяха едни и същи. Но тази кауза — истинската кауза, която ви предложи — не се промени!<br />Ударът смъкна Айринд на колене.<br />Друг войник пристъпи на мястото му и приготви щита си. Звукът от настъпващите зад Спинок воини бе шепот — дихания, шумолене на броня, ботуши, търсещи здрава опора в листата.<br />— Вашият господар мислеше — всеки път — мислеше… за този момент.<br />Мечът отново блесна.<br />— Всеки път, всеки път. Каузата бе справедлива!<br />Тряс!<br />— Трябваше винаги да ви го напомня. За този ден!<br />Тряс!<br />— Днес Тайст Андий се бият за себе си!<br />И този път други оръжия отекнаха по ръбовете на щитове.<br />ТРЯС!<br />— За своя дом!<br />ТРЯС!<br />— За своя род!<br />ТРЯС!<br />Мечът потрепери в ръката му. Войникът до него се олюля и се свлече, щитът му бе разцепен на две.<br />Задъхан, Спинок Дурав продължи напред. „Аномандър Рейк — гледаш ли това? Виждаш ли тези лица — всички тези лица зад мен?“<br />— Този път! Чужди се бият във ваше име! Чужди умират за вас! Вашата кауза — не е тяхната!<br />ТРЯС!<br />Сблъсъкът го тласна напред, прониза го целия като нещо свято.<br />— Деца на Майката Тъма, човешки същества умират във ваше име!<br />ТРЯС!<br />Самият въздух затрепери от удара. Порой вода — полепнала по високите клони, по иглички и листа — се изсипа на дъжд със съсък.<br />Спинок вече чуваше грохота на битката напред.<br />„Виждаш ли, Аномандър? Стари приятелю, виждаш ли?“<br />„Това е наша война.