" Сега вече Джей Пи ясно позна чувството, което намери живот отново в него. Наричаше се страх, примесен с болка. Наричаше се безвъзвратна загуба и меланхолия. Наричаше се невъзможност да се притече на помощ. И съжаление, и вина, и страдание.

Наричаше се Теа.

И по-добре от всички други чувства, знаеше как да боли. "

― Симона Стоева , Никога достатъчни